Множествената склероза е хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната система уврежда миелиновата обвивка на нервните влакна. Съвременното лечение е насочено преди всичко към намаляване на възпалителната активност и честотата на обострянията, но учените изследват и клетъчни технологии. Информация за направленията на клетъчната терапия и използваните подходи може да бъде намерена на сайта https://stemplus.clinic/bg/, където са представени данни за съответните медицински програми. Важно е обаче да се разбере, че методите, базирани на клетки, се различават значително по степента на проученост и не всеки от тях е част от стандартното лечение на множествената склероза.
Автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки
Най-добре проученият клетъчен подход при множествена склероза се счита автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки — AHSCT. Основната цел на тази процедура не е директното възстановяване на увредените нервни клетки, а преструктурирането на имунната система.
Лечението обикновено включва няколко етапа:
- От пациента се събират собствени хемопоетични стволови клетки.
- С помощта на специална терапия се потиска значителна част от неправилно функциониращите имунни клетки.
- Предварително събраните клетки се връщат в организма, след което имунната система постепенно се възстановява.
Според данни от голям метаанализ, включващ 50 проучвания и 4831 пациенти, след AHSCT около 81% от пациентите остават без нови рецидиви, а общата оценка на преживяемостта без прогресиране на заболяването е приблизително 73%. Най-добри резултати обикновено се наблюдават при пациенти с активно протичаща пристъпно-ремитентна множествена склероза.
За кого може да е подходяща AHSCT
Трансплантацията далеч не се разглежда като подходяща за всеки човек с множествена склероза. Съвременните препоръки поставят акцент върху внимателния подбор на пациентите, тъй като ефективността до голяма степен зависи от стадия и активността на заболяването.
Най-често се разглеждат следните фактори:
- пристъпно-ремитентна форма на заболяването;
- висока възпалителна активност според данните от ЯМР;
- повтарящи се обостряния въпреки ефективната медикаментозна терапия;
- относително кратка продължителност на заболяването;
- запазена способност за самостоятелно ходене;
- липса на тежки съпътстващи заболявания.
В препоръките на EBMT като особено благоприятна група се посочват пациентите под 45-годишна възраст, с продължителност на заболяването под 10 години и изразена възпалителна активност. Решението обаче се взема индивидуално след оценка на неврологичния статус, резултатите от ЯМР и предходното лечение.
Мезенхимни стволови клетки
Друго активно изследвано направление е свързано с мезенхимните стромални клетки. Изследователите се интересуват от способността им да влияят върху възпалителната реакция и да отделят вещества, които могат да подпомагат възстановителните процеси в нервната тъкан.
Основният проблем е, че все още няма достатъчно убедителни доказателства за възстановяване на миелина или за трайно намаляване на степента на инвалидизация. Поради това подобни технологии продължават да се изследват в клинични изпитвания и не трябва да се възприемат като гарантиран начин за възстановяване на вече увредени нервни влакна.
Особено трудно е да се оцени ефектът при пациенти с прогресиращи форми на множествена склероза, тъй като при тях значение имат не само възпалението, но и хроничното увреждане на нервните клетки.
Какви рискове трябва да се имат предвид
Клетъчната терапия не е проста процедура без сериозни последствия. Това се отнася особено за AHSCT, преди която се провежда имуносупресивно лечение. През този период защитата на организма срещу инфекции значително намалява.
Възможни са инфекции, промени в показателите на кръвта, временно окапване на косата, безплодие, реакции към лекарствата и други усложнения. Усъвършенстването на протоколите и по-строгият подбор на пациентите значително са повишили безопасността на AHSCT, но рисковете не могат да бъдат напълно изключени.
Именно затова лечението трябва да се провежда в специализиран център с участието на невролог, хематолог и други специалисти, които имат опит в лечението и проследяването на пациенти с множествена склероза.
Защо клетъчните технологии не заместват стандартното лечение
Множествената склероза се развива по различни начини, затова днес не съществува универсален клетъчен метод, подходящ за всички пациенти. Високоефективните лекарства, които променят хода на заболяването, остават важна част от съвременната терапия и позволяват контролиране на възпалителната активност при много хора.
AHSCT заема отделно място и може да се разглежда при определени варианти на високоактивно заболяване. Други клетъчни технологии, включително подходи, насочени към регенерация и ремиелинизация, засега до голяма степен остават предмет на изследвания.
Клетъчните технологии разширяват възможностите за лечение на множествената склероза, но тяхната ефективност зависи от конкретния метод и правилния подбор на пациентите. Най-убедителната доказателствена база е натрупана за AHSCT при високоактивна пристъпно-ремитентна форма на заболяването. При избора на такова лечение е необходимо да се вземат предвид не само вероятността за контрол на заболяването, но и рисковете от процедурата, резултатите от ЯМР, степента на инвалидизация и ефективността на предходно назначената терапия.
